Това е Част I на практически наръчник за студентите, избрали дистанционната форма на обучение. Макар да е насочен към конкретна магистърска програма, този наръчник ще е от полза за всеки, взел решение да се обучава дистанционно, независимо от това каква специалност и в кой университет.
В тази част на наръчника ще намериш базисните неща, които ще ти помогнат да направиш по правилния начин първите си стъпки в дистанционното обучение. Така, резултатът от образованието ти няма да е просто диплома.
Освен това, ще ти разкажа как в магистърската програма „Дигитален маркетинг“ на ВУЗФ съчетахме предимствата на дистанционното обучение с предимствата на присъствената форма на обучение, за да изградим работещ модел, който студентите харесват.
Тази статия не е за теб, ако слагаш знак за равенство между образование и диплома.
Двете страни на дистанционното обучение
Ако дистанционното обучение е твоят избор, това , което вече знаеш е, че можеш да учиш където и когато си поискаш. От България или чужбина. Неделя сутрин по пижама, с кафето; вечер,след работа; дори в бара. Всичко това е истина, но не цялата истина.
Другата част от истината е, че: „Спасението на давещите се е работа на самите давещи се“. Тази популярна реплика на Остап Бендер от романа „Златният телец“ на Иля Илф и Евгений Петров много точно описва ситуацията, в която се намира студентът избрал дистанционната форма на обучение.
Сигурно ще се съгласиш, че формулата на обучението по оринцип е: лекции + упражнения + самостоятелна подготовка. При дистанционната форма на обучение лекции и упражнения няма. Остава само самостоятелната подготовка.
За да мошеш да постигнеш реални резултати, обучавайки се сам, трябва да знаеш как.
Да започнем с основния въпрос:
Образованието приоритет ли е за теб?
От отговора на този въпрос зависи дали самообучението ще стане част от дневния ти ред. Ако не стане – нещата няма да ти се получат. Дори да завършиш едновременно всички университети от Бръшляновата лига, резултатът ще е само един – ще имаш диплома, зад която не стои нищо.
Живеем забързан живот, в който задачи ни дебнат отвсякъде и всичко е спешно. Работата е важна, семейството е важно, приятелите също са важни. Събуждаме се сутрин и отиваме на работа, защото сме приели това, като задължение и отговорност. Отделяме от времето си за любимите хора, защото в крайна сметка те са смисълът на живота ни. Държим на приятелите си и искаме да им го покажем, отделяйки им време.
Ако в този ред на мисли не се включва образованието ти, значи то не ти е приоритет. Ако обаче си казваш, образованието ми е важно, затова си поставям цел да отделям време за него всеки ден – това е добро начало.
Да си поставиш цел не е достатъчно. Трябва да си мотивиран, за да я постигнеш. Най-лесно е човек да се мотивира за нещо, което иска.
Ти наистина ли искаш да се занимаваш с онлайн маркетинг?
Статията: „Как да си изберете магистърска програма?“ ще ти помогне да си отговориш вярно на този въпрос.
Ако наистина искаш да се занимаваш с онлайн маркетинг, ще ти бъде лесно да учиш. Тайната на успешното научаване е в това, колко ни е важно това, което учим. Ако ни е важно – бързо и лесно запомняме. Ако не ни е – дори да се насилим да запомним, скоро забравяме.
Какво да учиш?
Който и университет на света да си избереш и каквато и специалност да запишеш, обучението ти ще е базирано на учебен план. Този план включва учебните дисциплини, които ще изучаваш, а всяка дисциплина е базирана на учебна програма. Учебната програма обхваща темите, които ще изучаваш.
Тук стигаме до един ключов момент: основната цел на учебния план е да ти даде минимума от знания и умения, за да започнеш работа. Осмисли това!
Учебният план е универсален, той не е скроен специално за теб и не отразява специфичните ти интереси. Затова е добре да го надградиш по начин, който отразява индивидуалните ти потребности. Това ще засили мотивацията ти, защото ще съчетаваш това, което трябва да научиш с това, което искаш да научиш.
От къде да учиш?
Ресурсите, които ще използваш за да учиш, са с критично значение за времето, което ще трябва да отделиш и за качеството на знанията, които ще получиш.
В сферата на дигиталния маркетинг ресурсите са безбрежен океан, който е на един клик разстояние от теб и винаги те придружава, скрит в телефона ти. Обратната страна на монетата с многото ресурси е, че голяма част от тях не струват. Резултатът от тях е само един – загубено време. В този смисъл, въпросът кои ресурси да не използваш е точно толкова важен, колкото и кои да използваш.
За един студент е трудно и времеемко да се оправи с това сам. Трябва да разчита на подбора, направен в учебната програма и възможностите да обсъди с преподавателя ресурсите, свързани с индивидуалните му интереси.
Това е причината, поради която в магистратурата по дигитален маркетинг всеки студент има личен ментор. Как работи това можеш да видиш в статията: „Сининият окен на магистърската програма „Дигитален маркетинг“.
Формата на ресурсите също е критичен елемент, свързан с времето, което ще отделиш, за да научиш нещо и качеството на наученото. Всяка тема можеш да я намериш, като текст, видео, подкаст и т.н. Въпросът е, кое от всички да използваш?
Ето няколко съвета:
Видео лекции – „за“ и „против“
Как да не използвате видео лекциите
Видео лекциите са най-лесни за използване, защото изискват най-малко усилия, за т.нар. консумация на съдържанието. За съжаление обаче са и най-неефективни. Причината – мозъкът ни е устроен така, че видеото не активира дълготрайната ни памет и това, което научаваме остава в краткотрайната. Резултатът – лесно и бързо се забравя.
Тук обикновено изниква въпросът: а лекциите „на живо“ не са ли същото, като видеото? Не, не са. Не съм специалист по невробиология и не бих се впуснал да обяснявам защо, но ако имаш съмнение, че е така – консултирай се със специалист.
Фактът, че видеото не е добър учител, е известен не само на академичната общност. Обучителните материали на Гугъл, HubSpot и редица други компании, лидери в дигиталната сфера, комбинират видео и текст. Т.е. можеш да гледаш видеото, но можеш да го изтеглиш и като текст.
Съветът ми – използвай текста. Разбира се, ученето е субективен процес. Има хора, чиято зрителна памет е силно развита и за да запомнят нещо, трябва да го видят. Те обаче са по-скоро изключение.
Как да използвате видеото, за да научавате?
Има нещо, за което видеата са безценни и то е да се научиш как се прави нещо. Това са видеа тип “How to”. Ако искаш да се научиш как да създадеш лендинг страница в MailChimp, как да си настроиш филтър в Google Analytics или как да си пуснеш реклама във Фейсбук – видеото е най-добрият начин.
Отваряш два прозореца. В единия е видеото, от което ще учиш. В другия платформата или приложението, което искаш да се научиш да използваш. Гледаш видеото веднъж, за да се ориентирш в структурата и съдържанието му, както и за да придобиеш обща представа за това как се случват нещата.
След това пускаш видеото до завършване на първата стъпка и там го спираш. Отваряш прозореца на приложението и я правиш. Това се повтаря и с втората стъпка и така, докато получиш желания резултат. Добре е след това да повториш процеса, без да гледаш видеото, за да се увериш, че това е нещо, което вече можеш да правиш.
Подкаст – друг да чете, вместо теб
Подкастът не е много популярен, като средство за учене, въпреки, че можеш да си свалиш всяко видео и като аудио. Освен това, подкастът много често се използва по възможно най-грешния начин: „слушам го в колата, за да си оползотворявам времето“. Звучи ли ти познато?
Това също не работи и причината отново е мозъкът ни. Човешкият мозък е устроен така, че не може да се фокусира върху две неща едновременно. Ще дам пример. Има изследвания, показващи, че hands free устройствата не водят до намаляване на пътнотранспортните произшествия. Ако водите рутинен разговор – това е ок, но ако се наложи да фокусирате вниманието си върху разговора, превключвате фокуса и създавате условия за произшествие.
Можеш лесно да се убедиш в това сам, като опиташ да пишеш смислен текст и едновременно с това да говориш с някого по телефона. Ще установиш, че правиш или едното или другото.
Подкастът може да замени четенето на текст, ако си фокусиран върху него, спираш го за да си водиш бележки и връщаш, за да чуеш това, което ти се струва важно, но не си разбрал достатъчно добре. Този подход работи най-добре за хора, чиято памет е слухова, т.е. трябва да чуят нещо, за да го запомнят.
Лекционни материали в писмен вид
Трудни „за смилане“, но ефикасни. Особено, ако се съчетаят с използването на т.нар. моторна памет – т.е. водиш си бележки, докато четеш.
Всички знаем как се учи от учебник, затова ще спра до тук.
Книгите са стъпки към успеха
Ако искаш да станеш експерт по дигитален маркетинг, не просто да заемаш такава длъжност, трябва да включиш в програмата си и книгите. Има книги, попадащи в категорията must read. Тук няма да ги изброявам, защото те не са тайна. Ще се спра на нещо по-важно.
Има книги и книги. Някой книги са базирани на личния опит на успял човек, оставил осезаем отпечатък в бранша. Пример тук е Сет Гоудин. Други са написани от хора, занимаващи се с научни изследвания. Пример – Джона Бъргър.
Разликата между едните и другите – изследователите доказват по научен начин принципите, които работят. Споделящите личен опит – как са ги приложили.
Съветът ми е – пий вода от извора. Започни от това, кои неща доказано работят и продължи с начина, по който някой ги е приложил, за да постигне успех. Така ще можеш да си обясниш защо е успял. Обратният път – от личния опит на някого, към общото между успелите хора, не е невъзможен, но е доста по-труден.
Дистансъственото обучение в магистратурата „Дигитален маркетинг“
Повечето неща, които знам, съм научил самостоятелно. Не се хваля с това. По-скоро съжалявам, че е така, защото това е трудният път. Благодарение на него обаче научих кое работи и кое не и как да учиш така, че да постигнеш реални резултати.
Опитът ми като преподавател също ми помага, защото ми дава обратна връзка със студентите. Така разбирам не само какво работи за мен, а и кое работи за тях.
Всичко, което знам, че помага за учене с резултат, включихме в магистърската програма „Дигитален маркетинг“.
Присъствените занятия са липсващото звено в дистанционното обучение, а средата и лекторът са важни за мотивацията, затова въведохме присъствени занятия, които не са задължителни, но са опция. Така формата на обучение стана дистансъствена – от дистанционна и присъствена.
Практиката с пилотния проект на магистратурата показа, че това работи.
За личния ментор споменах по-горе, но пропуснах най-важното. Личният ти ментор е човек, който го е грижа за теб. Освен това, знае как да поддържа интересът и мотивацията ти.
За всичко останало, което предлага магистърската програма „Дигитален маркетинг“ виж статията за Синия и океан, ако още не си го направил.