Причина да напиша тази статия стана един разговор, които проведох наскоро с потенциален студент в магистърска програма. Момичето е решило каква магистратура иска да учи и следващата и съпка е да избере къде. За да я направи, съставя списък на университетите, в които се предлага въпросната магистратура и ги класира, според размера на таксата за програмата.
Подобен подход е изключително погрешен, дори бих казал, нелеп. Магистърските програми с еднакво наименование са принципно различни, като образователен продукт. Т.е. те са несравними. Да приемете, че две магистърски програми с едно и също наименование са едно и също нещо е, като да приемете, че една Мария е същата, като друга Мария, само защото името им е едно и също.
Вижте краткия справочник за магистърските програми по дигитален маркетинг. Наименованията са еднакви или сходни, но съдържанието е принципно различно. Учебните планове са различни. Преподавателите са различни. Дори продължителността на обучението ви може да е различна.
От друга страна, цената на магистърската програма не е без значение, а и мозъкът ни е устроен така, че за да оценим едно нещо имаме нужда да го сравним с друго нещо. В тази статия се спирам на няколко идеи, които ще ви помогнат да направите преценка на цената, която ще платите за магистърското си образование, без да допускате грешката да сравнявате несравними неща.
Пропуснатите ползи
Един утвърден начин за оценка на дадена цена са т.нар. алтернативни разходи или пропуснати ползи. Идеята е, да сравните това, за което плащате, с това, от което се лишавате и бихте могли да си купите със същите пари.
За да стане по-ясно, ще дам пример с магистърска програма „Дигитален маркетинг“ на ВУЗФ. Срещу цената на магистратурата бихте могли да си купите тази кола:
Изглежда добре, нали? Изкушение си е! Само дето малко ви подвеждам. Колата на снимката е с десен волан (вижте червената стрелка в дясната част на снимката).
Същият модел, с аналогични параметри, но с ляв волан се предлага на двойна цена. Да приемем обаче, че по някаква случайност имате възможност да купите точно колата от снимката, с ляв волан за 4000 лв.
Колата е произведена 2005 г. Т.е., към днешна дата е на 13 години. Кое е по-стойностно – магистър или собственик на 13 годишен Мерцедес?
Като стана въпрос за коли, не може да не се замислим и за къщи
ри днешната цена на имотите в София от над 1000 евро за квадратен метър, цената на магистърската програма се равнява на 2 кв.м. жилищна площ. Може би си струва да се лишите от килер, за да станете магистър. Какво мислите?
И ако някой каже, стига с тези къщи и коли, един живот живеем. Ок, тогава да видим приключението, от което се лишаваме, на цената на магистратурата.
Остров Барбадос е чудесно място и честно казано, бих го предпочел пред Мексико, не само, защото парите за магистратурата не стигат, за да се стигне до там. Ако трябваше да избирам между образованието и екскурзията, обаче – нямаше да се замислям дълго.
Екскурзиите идват от заплатата, а заплатата от образованието. Барбадос не е единственото място, на което човек може да се почувства в Рая. Хубаво е да се видят други места. За да стане, трябва да има с какво да платите.
Брой заплати
На колко заплати се равнява цената на магистърската ви програма? Това е добър въпрос, когато преценявате какво плащате, за да се сдобиете с диплома за магистър.
Тъй като започнах с пример за магистърската програма „Дигитален маркетинг“ на ВУЗФ, ще продължа с нея.
Резервиран съм към размера на заплатата, посочен на снимката. Мисля, че в действителност заплащането е по-високо, но приемам за отправна точка това от снимката. Погледната през тази призма, таксата за магистърската програма е без малко три заплати.
За много от студентите, с които работя, магистърската програма в която се обучават им е втора магистратура. При това положение сметката е по-лесна. Те знаят с колко ще се увеличи заплатата им в резултат на новата образователна степен, която ще придобият. Цената и, разделена на разликата между новата и старата заплата дава броя месеци, за които ще си възстановите парите, които сте инвестирали в себе си.
Още един щрих към заплатата
Преди да започнете да разпределяте бъдещата си заплата е добре да си зададете въпроса: ще я взема ли?
Има купища хора, които сервират пица, с диплома за магистър. Голяма част от тях са се справяли добре с ученето и дори са били отличници. Не искате да сте един от тях, нали?
Вероятността да си намерите работа, свързана с това, което сте учили, е свързана с две неща. Първото е да умеете да се „продавате“. Другото е да имате възможност да го направите. Т.е. да има търсене за съответната професия.
Способността да се продавате е тема, на която няма да се спирам тук. Ще се спра на търсенето на специалисти в областта на дигиталния маркетинг.
Това е една статия от сайта dnes.bg, която е от септември 2017 г.
Ето един пасаж от статията, който си струва да се види:
Ето още една публикация по темата:
Това интервю на Дарина Пенева, управляващ директор на Стантън Чейс (Stanton Chase) в България също е по темата търсене на специалисти по дигитален маркетинг и е от същия период.
Интервюто е публикувано в сайта economic.bg
Мисля, че няма да ви е проблем да намерите още много публикации в медиите и специализираните издания, потвърждаващи факта, че има и търсене на специалисти в областта на дигиталния маркетинг и това търсене ще расте.
Освен това, има недостиг на кадри, т.е. хората със знания и умения в тази област са дефицит.
Ако трябва да вземете заем, за да платите таксата за магистърската си програма
Разбира се, може да нямате свои пари за таксата и да се наложи да вземете заем. Ако се спази едно от златните правила в личните финанси, размерът на погасителната вноска по заемите ви не трябва да превишава 20% от доходите ви. При заплата от 1346 лв. препоръчителният таван на вноската ще е 270 лв. Попитайте банката, с която работите, за колко време ще погасите кредит от 4000 лв., ако месечната ви вноска е 270 лв. и ще имате още един репер за „избиване на цената“ на магистърската си програма.
Да поговорим сериозно
Инвестициите, които правите в себе си, са от типа 100% money back guarantee. Това е безспорен факт, където и да учите, каквото и да учите и на каквато и да е цена. Всеки човек със социален опит ще го потвърди.
Да мерите образованието си в пари е, като да мерите здравето си в пари. И едното и другото нямат цена.
Проблемът с образованието не е в цената на таксата. Проблемът е цената, която не се вижда на етикета. С нея трябва много да внимавате.
Всички знаем какво се говори за висшето образование в България, нали? Ако се окаже, че единственият резултат от това, че сте завършили магистратура, е дипломата ви, тогава сте платили цена, която никога няма да можете да възстановите – пропиляно време.
Пари се изкарват. Времето не може да се върне назад.
Едва ли има друга област от живота ни, в която пословицата: „три пъти мери, веднъж режи“, да е вярна с такава сила, колкото е вярна за избора на образование.
Затова – три пъти мерете, преди да отрежете.
Ако тази статия ви е била полезна, вероятно ще харесате и статията: „Как да си изберете магистърска програма“.