Намерих себе си, когато започнах да преподавам. Не съм го планирал. Стана случайно. Първата ми лекция не е лекцията, с която се гордея най-много, но стана лекцията, която преобърна живота ми.
Когато излязох от залата, знаех, че искам да се върна пак там и да срещна отново тези погледи. Тогава нямах отговор на въпроса, защо.
Години по-късно осъзнах, че това, което правя, не е да науча някого на нещо. Да може или знае. Това е създаване на отношения, които променят нечия съдба за добро.
Да промениш нечия съдба за добро, ми носи удовлетворението, от което всеки човек има нужда, за да се чувства изпълнен със смисъл и на мястото си.
Това е нещото, което ме зарежда с енергия и ми дава сили да продължавам напред.